Очаквам те пролет, очаквам те скъпа,
ти знаеш ли колко бленувах за теб?
Снагата ти мека със цвят ме отрупа
и пиех аз жадно от този момент.
Косите ти слънчеви волно се веят
и полъхът свеж ме приканва към танц.
От извори блясъкът чист ще се лее,
а аз съм в магия, в мечта и във транс.
Ще тръгна по твойте пътеки потайни,
ще слушам на птиците пойни гласа.
И тъй ще се гмурна в ефирна безкрайност,
родена от сочност и от топлина.
Така ще почувствам, че още те има,
докосвам те с поглед, с целувка, със смях.
Такава те искам, фриволна, незрима,
с емоция пълна, готова за грях!
© Данаил Таков Всички права запазени