26.10.2008 г., 14:20 ч.  

Такава те сънувах 

  Поезия » Друга
1245 0 31

Такава малка те сънувах – в черно.
А ти не го харесваше. Не го облече.
За него знаеше, че цвят е той неверен.
Намяташе все шареното си елече.

Достатъчно бодеше във зениците,
тъмнели от товар и тежко бреме.
Заплакваше сама, а капеше в улуците.
Издаваха сълзите. Дявол да ги вземе!

Очите ти – сега пресъхнали герани,
не можа във тях да побереш морета.
Два лъча светеха – на сноп събрани,
така изглеждаха две слънчеви небета.

Такива синьо чисти ги запомних, бабо.
За тъмното едва сега прогледнах.
Сега се взрях в  прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало.

Изгърбила си го от многото тъкане
на дълги черги – шарено в душата.
Не съжалявай. В мене са постлани
най-топлите, със двата жълти цвята.

 

Такава малка те сънувах – в черно.
Извика до пронизване в съня ми само.
И пъстрото изстина. Стана ледено.
Не искаше да си сама. Повика дядо.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??