Такава те сънувах
Такава малка те сънувах – в черно.
А ти не го харесваше. Не го облече.
За него знаеше, че цвят е той неверен.
Намяташе все шареното си елече.
Достатъчно бодеше във зениците,
тъмнели от товар и тежко бреме.
Заплакваше сама, а капеше в улуците.
Издаваха сълзите. Дявол да ги вземе!
Очите ти – сега пресъхнали герани,
не можа във тях да побереш морета.
Два лъча светеха – на сноп събрани,
така изглеждаха две слънчеви небета.
Такива синьо чисти ги запомних, бабо.
За тъмното едва сега прогледнах.
Сега се взрях в прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало.
Изгърбила си го от многото тъкане
на дълги черги – шарено в душата.
Не съжалявай. В мене са постлани
най-топлите, със двата жълти цвята.
Такава малка те сънувах – в черно.
Извика до пронизване в съня ми само.
И пъстрото изстина. Стана ледено.
Не искаше да си сама. Повика дядо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
