Като тревичка ще пониквам
по пътя ти, отдето минеш.
(Забрави ли, че ме повика
с най-хубавото женско име?)
Забрави ли? - Бях капка росна,
разлях се в погледа ти син
и там се преродих в магьосница,
и вейнах стръкче от пелин -
душата ти изтрих до бяло
и всчки минали жени
изпратих някъде по дявола.
А ти ми каза "остани".
Сега по стъпките ти никна,
раста и в суша, и под скреж.
Ти не успя да ме обикнеш,
но няма да се отървеш:
ще бъда, ще цъфтя, ще връзвам,
ще пръскам зрели семена.
А в тебе времето забързано
ще вае образ на жена.
© Елица Ангелова Всички права запазени