Такава. За теб
Такава ли ти ме поиска –
вийла, добра и смирена,
или на мен ми се тайно прииска
да съм наново за теб сътворена.
Такава ли ти ме направи –
русалка да моля за бряг.
Или на мен ми се много понрави
да любя нещастен моряк.
Такава ли бях нужна за теб –
неопазила златната ябълка хесперида.
Не чуваш ли онзи гневен напев?
В ума ми свири на арфа Темида.
В онази ли сляпо се вричаше,
опряла бедра на престола.
А после ме хладно отричаше –
без тайнственост просто съм гола.
Прокле ме и Хестия да бъда весталка,
за да те срещна каторжник на клада.
Пак бих избрала и храм, и ключалка.
Пак бих те спасила от тебе, от ада.
След теб не съм за наричане.
Русалката се преобрази в девойка.
След теб и не прося увличане.
Харпията-вийла прехвръкна в сойка.
След теб не съм за целуване.
Весталките се кълнат в целомъдрие.
След теб съм само сбогуване.
Срещу очакване заменям безсмъртие.
***
Такава ли ти ме поиска –
в слабостта ми жадно събличана.
Или на мен ми се тайно прииска
да съм малко от тебе обичана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Иванова Всички права запазени
