Такава. За теб
Такава ли ти ме поиска –
вийла, добра и смирена,
или на мен ми се тайно прииска
да съм наново за теб сътворена.
Такава ли ти ме направи –
русалка да моля за бряг.
Или на мен ми се много понрави
да любя нещастен моряк.
Такава ли бях нужна за теб –
неопазила златната ябълка хесперида.
Не чуваш ли онзи гневен напев?
В ума ми свири на арфа Темида.
В онази ли сляпо се вричаше,
опряла бедра на престола.
А после ме хладно отричаше –
без тайнственост просто съм гола.
Прокле ме и Хестия да бъда весталка,
за да те срещна каторжник на клада.
Пак бих избрала и храм, и ключалка.
Пак бих те спасила от тебе, от ада.
След теб не съм за наричане.
Русалката се преобрази в девойка.
След теб и не прося увличане.
Харпията-вийла прехвръкна в сойка.
След теб не съм за целуване.
Весталките се кълнат в целомъдрие.
След теб съм само сбогуване.
Срещу очакване заменям безсмъртие.
***
Такава ли ти ме поиска –
в слабостта ми жадно събличана.
Или на мен ми се тайно прииска
да съм малко от тебе обичана.
© Гери Иванова All rights reserved.
