Такъв е животът
Такъв е животът
Намръщен и нервен
животът ми вика
когато след грешка
тъжа и унивам
когато не мисля
за нечии чувства
когато приспивам
разсъдък ненужно
когато избухвам
първично и после
се лутам из болки
сълзи и посоки
когато погубвам
и себе си даже
с фантазии щури
на черни талази
измъча главата...
но някак просветне
и смисъл намеря
изправя се леко
пристъпя несмело
и крачка след крачка
повдигам и чело
а лъхне ли вятър
си казвам – живея
това е начало
и тръгвам по-смело
вървя по земята...
тогава отново
се смее животът
а аз му намигам -
добре ме нахока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
