anvedi (Ани Виделова)
1 69

Feb 6, 2011, 10:10 PM

Такъв е животът

Poetry

1.1K 0 2

Такъв е животът

Намръщен и нервен

животът ми вика

когато след грешка

тъжа и унивам

когато не мисля

за нечии чувства

когато приспивам

разсъдък ненужно

когато избухвам

първично и после

се лутам из болки

сълзи и посоки

когато погубвам

и себе си даже

с фантазии щури

на черни талази

измъча главата...

но някак просветне

и смисъл намеря

изправя се леко

пристъпя несмело

и крачка след крачка

повдигам и чело

а лъхне ли вятър

си казвам – живея

това е начало

и тръгвам по-смело

вървя по земята...

тогава отново

се смее животът

а аз му намигам -

добре ме нахока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми, Ани!
( съгласна съм с Перо)

2011-02-07T17:52:04+02:00
anvedi (Ани Виделова)

Радвам се, че все пак някой е взел отношение. И мен ме бодеше думичката и ще поправя. Просто не бях сигурна. Благодаря!

2011-02-07T17:36:26+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0