Такъв ме запомнѝ
Такъв ме запомни
Такъв ме запомниѝ, какъвто бях!
Не ме съди! Допусках грешки, зная!
По моите си правила живях!
И ето, че приключих най-накрая!
Съдбата този път ме надигра.
И ресто май, че никому не връща!
Но всеки плаща не с пари, с душа!
А след това във пепел се превръща!
Такъв ме запомнѝ, какъвто бях,
със трудния характер, със мечтите!
Как и болката превръщах в смях!
Не искам да си със сълзи в очите!
Ще бъда там, във по-добрия свят
и като вятър аз ще те прегръщам!
Във нощите, когато всички спят,
със звезден прах при теб ще се завръщам!
Такъв ме запомнѝ, какъвто бях,
един наивник който те обича!
Едва сега, накрая го разбрах:
животът се чете, а не се срича!
30.01.2024. г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
