Такъв ме запомниѝ, какъвто бях!
Не ме съди! Допусках грешки, зная!
По моите си правила живях!
И ето, че приключих най-накрая!
Съдбата този път ме надигра.
И ресто май, че никому не връща!
Но всеки плаща не с пари, с душа!
А след това във пепел се превръща!
Такъв ме запомнѝ, какъвто бях,
със трудния характер, със мечтите!
Как и болката превръщах в смях!
Не искам да си със сълзи в очите! ...