В онези изгреви неизживени
при хълмовете, побелели с дните,
ще мина през жаравите от време
и въглен ще си взема от звездите.
По пътя топлината му ще сгуша,
с невидима искрица към безкрая
кандило ще запаля в жарка суша,
ще мръзна пред порталите на Рая.
Ще помня рани в пътища разделни,
на прошката узнала светлината,
и с къшей хляб бездомниците земни
ще храня в спомените за душата...