В онези изгреви неизживени
при хълмовете, побелели с дните,
ще мина през жаравите от време
и въглен ще си взема от звездите.
По пътя топлината му ще сгуша,
с невидима искрица към безкрая
кандило ще запаля в жарка суша,
ще мръзна пред порталите на Рая.
Ще помня рани в пътища разделни,
на прошката узнала светлината,
и с къшей хляб бездомниците земни
ще храня в спомените за душата...
© Ивита All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
