Там
Със устни те рисувам, бавно -
по кожата ти - късче лед,
изливам струйката си жадна
във сладкия ти плътски мед...
Разтапям се, след студ и болка,
в седефената топлина
на красота - изящно гола,
трепереща от лудостта...
Въздишки със дъха си късам -
четирилистни от любов,
разцъфнали във детелини
със мъжкия непитащ зов...
Изгубвам времето в смеха ти,
но сънища намирам там -
мечтал съм си милиони пъти
как в тебе Рая ще създам...
там, дето свършва всяка мисъл
и ме очакваш като грях -
там Бог с гнева си е орисал
да бъда твоя звезден прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
)
