1.11.2007 г., 15:37 ч.
Там
Някой ми каза нещо необикновено:
било времето, когато трябвало непременно
да си с някого, само за да не си сам
и сърцето е празно, ако няма никой "там".
А сърцето ми е призма,
която отразява лъчите любовни.
Не допуска да я тъпчат,
нито да вижда очите лъжовни.
Дава сила, когато някой
я атакува с целия световен печал.
И пропуска само тези,
които могат да вникнат в нея като през воал.
Повече от страданията,
повече от целия този ритъм и кръв.
Има нещо, което устоява,
има нещо, което винаги ме пази такъв.
Някой ми каза нещо необикновено:
как можеш да лъжеш сякаш откровено.
И дори затворено в гроб, под кръст, до храм,
сърцето ще разбере, когато няма никой "там".
А призмата свети сякаш
целият ми свят през нея минава
и като че небето се излива,
но вътре в мен само дъгата остава.
И разделя хората на звезди -
такива, които загасват или новоизгрели,
тези, които са черни дупки
и другите с души искрящо-бели.
Повече от цветовете различни
се съдържат дълбоко в моята душа
и се загубват толкова време
и светлините отново достигат сега.
И някой ми каза нещо необикновено:
какво било, ако се вгледаш вътре съкровено.
Какъв удар, каква болка и какъв срам
би било, ако разбереш, че не съществува "там".
било времето, когато трябвало непременно
да си с някого, само за да не си сам
и сърцето е празно, ако няма никой "там".
А сърцето ми е призма,
която отразява лъчите любовни.
Не допуска да я тъпчат,
нито да вижда очите лъжовни.
Дава сила, когато някой
я атакува с целия световен печал.
И пропуска само тези,
които могат да вникнат в нея като през воал.
Повече от страданията,
повече от целия този ритъм и кръв.
Има нещо, което устоява,
има нещо, което винаги ме пази такъв.
Някой ми каза нещо необикновено:
как можеш да лъжеш сякаш откровено.
И дори затворено в гроб, под кръст, до храм,
сърцето ще разбере, когато няма никой "там".
А призмата свети сякаш
целият ми свят през нея минава
и като че небето се излива,
но вътре в мен само дъгата остава.
И разделя хората на звезди -
такива, които загасват или новоизгрели,
тези, които са черни дупки
и другите с души искрящо-бели.
Повече от цветовете различни
се съдържат дълбоко в моята душа
и се загубват толкова време
и светлините отново достигат сега.
И някой ми каза нещо необикновено:
какво било, ако се вгледаш вътре съкровено.
Какъв удар, каква болка и какъв срам
би било, ако разбереш, че не съществува "там".
© Христо Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дам...определено...
-
Хубава идея.
Само за информация - "печал" е женски род. -
Би ми се искало, да съществува такова място вътре в нас, където да откриваме истината за самите нас. Казваш, че е измислено - да, така е! Но при някой има такова място и то се намира дълбоко. Поздрави!
-
Стихото ти е прекрасно! И наистина няма такова "там",то винаги е измислено,ако не вярваш в чуждото "там",то рано или късно си измисляш свое,но то отново не е достоверно от гледната точка на някой друг.
П.П.: Извинявай за всичките глупости,дето написах,стихотворението е стойностно. -
Страхотен стих ,много е дълбок и откровен !
-
Харесва ми..Замислящо е..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
