5.11.2007 г., 18:43

Там горе

1.4K 0 3
За това ме вдъхнови "Приказка за стълбата"



Навсякъде виждам хора,
които от високо ме гледат.
Качил ги е някой там горе
и сега не могат да слезнат.

Харесва  ви да гледате
там от високо на нас,
но лошо е, че забравяте
кой от ниското е помогнал на вас.

А както седите си там
и се мислите за Богове,
един, ако слезе насам,
ще види що бой ще яде.

Но някой ден аз ще пристигна
във вашия лагер богат
и ще видим тогава кои от нас
по-високо ще стоят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...