Не, не е виновна самотата,
виновен съм си само аз,
че потъвам в тишината
на собствения си глас...
Искам да извикам,
а не мога - странно,
нещо дъха ми спира
и преглъщам го обратно...
Мисля си, че знам какво е -
то е, че няма да ме чуят,
че някои не искат да съм тоя,
който живота им ще лудва.
Затуй си лудвам сам,
с кротки рими във душата
и гласа си приглушавам там,
където никой ме не чака...
© Валдемар Всички права запазени