Там, където...

Не, не е виновна самотата,

виновен съм си само аз,

че потъвам в тишината

на собствения си глас...

Искам да извикам,

а не мога - странно,

нещо дъха ми спира

и преглъщам го обратно...

Мисля си, че знам какво е -

то е, че няма да ме чуят,

че някои не искат да съм тоя,

който живота им ще лудва.

Затуй си лудвам сам,

с кротки рими във душата

и гласа си приглушавам там,

където никой ме не чака...