Там, където пладнуват...
Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави
рунтави истини
и все още преглъщат
жилави, сухи сълзи...
Там, където страхът-овчар
е захвърлил сопата
на вината
и пак се преплита безумно пиян,
две съдби пият
от кладенчето на спомена.
После тръгват отново
по своите различни поляни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
