Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави
рунтави истини
и все още преглъщат
жилави, сухи сълзи...
Там, където страхът-овчар
е захвърлил сопата
на вината
и пак се преплита безумно пиян,
две съдби пият
от кладенчето на спомена.
После тръгват отново
по своите различни поляни...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
