Там, където тихо беше тя
И пръстите изписани размазаха червилото - по-малко теб, повече тя.
Нямаше нощна лампичка в кутията за усмивки.
Останаха думи, обесени на лунния сърп, тя търсеше нея и повече теб.
Не искай, молеше сутрешният дъжд,
не искай, отекваше зората.
Очите, обърнати в нея и повече в теб, зазвъняха, нашепвайки - Е, нали аз съм тук и ще те пазя!
...истинска до пресъхване
Луната вече заваля, вълната удари една малка дъга,
а нали вятърът беше там, за да я пази.
Какво значеше мълчанието, щом тигърът крещеше,
връщайки я по пътя напред.
...И преискано, беше мрачно лицето ù, а тя просто търсеше теб,
ти, който молеше лицето вече на друга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Всички права запазени
