yotovava (Валентина Йотова)
2509 20968
7.11.2023 г., 13:18 ч.  

Там, където завръщане няма 

  Поезия » Философска
208 3 9

ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА

 

Късна есен полепна с мъглата по моята чаша

и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.

Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.

Но това е утеха донякъде, даже магия.

 

Щом коминът намръщен след първия дим се изкашля,

ветровете под покрива може гнездо да си свият.

И когато брезата обрулени клони поклаща –

да приспят непокорната още дъждовна стихия.

 

Сякаш фрески във църква, листата без укор се ронят.

Няма кой да пристъпи, да палне дори вощеница.

Да умие с плача си горящите в здрача икони,

или само да сгъне овехтялата плащаница.

 

И кога самотата във трън се превърна, не питах.

Ни да тръгна нанякъде, нито и тук да остана.

Нямам корен и минало, даже и памет за дните,

във които – от щастие, мисля, – била съм пияна.

 

А дървото отвън още дрипели черни разгръща.

На валма ги разчепква и с облака бърше небето.

И грижовно прихлупва смълчаната бабина къща,

и до края ще къта последния стон на сърцето.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??