Tам, на края на пътя

Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134

11.01.2023 г., 9:08 ч. 2023-01-11T09:17:50+02:00

Поезия » Философска

176 2 3

Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?

Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора,
с две-три ризи, коричка любов – да си имам за път
и в съня ми стрелочници бързо и силно говорят,
край прозореца влаков, все чуждите къщи летят.

Отредил си ми, знам, Ти скиталческата орисия
дето пътища няма – с любов ми пришиваш крила,
някой ден остаряла в колиба и дом ще си свия,
там, на края на пътя, де с Тебе насън съм била...

https://youtube.com/watch?v=oz3JlMhgfq0&si=EnSIkaIECMiOmarE

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2023-01-13T12:39:54+02:00

Не е повече, оттколкото можеш да понесеш, Белла.
БелаТи (Бела Тихомирова)

2023-01-12T11:07:59+02:00

"дето пътища няма – с любов ми пришиваш крила"...! Умората никога не е достатъчна...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2023-01-12T10:09:08+02:00

Не това имах предвид, Нинче, но така е.
ninasar (Nina Sarieva)

2023-01-11T22:52:59+02:00

Там, на края на пътя, Той ни чака!