10.05.2006 г., 23:01

Там завършва всичко

778 0 5

От себе си ще те създам,
подреждайки чертите,
копираща от всеки блян
сънуван в нощите и дните.

Земята тяло ще извае,
живота вихъра ще донесе,
природата сама не знае
какъв подарък да ти поднесе.

Огън вместо кръв потича,
мощ на леден океан,
тук пред теб се аз заричам-
всичко свое ще ти дам.

Описах те по образ свой
от гледна точка на религия- грешен,
но аз съм твоя , ти си мой
така че Господ ми изглежда смешен.

Творих, рисувах вдъхновено,
редът безредието смени,
ликът ти гледам упоено-
шедьовър без контур, уви.

Ще дойде миг да ме напуснеш,
от мене ще си тръгнеш сам,
но преди назад да се извърнеш
на Хаоса ще се отдам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "но аз съм твоя,ти си мой,
    така че Господ ми изглежда смешен"

    Няма такива думи,браво!6
  • Имаш право на мнение но все пак остави ме аз да избирам какво искам да предам на читателите си
  • Ще дойде миг да ме напуснеш,
    от мене ще си тръгнеш сам,
    но преди назад да се извърнеш
    на Хаоса ще се отдам.

    Сякаш евентуалното Отстъпване е провокирано от тръгването на лирическия герой. Поправи ме, ако греша. Освен това може би трябва да ограничиш това стихотворение, защото за неподготвения би прозвучало като поучение, а не следва. Малцина биха се досетили, че лирическата говорителка има павото да слезе в Хаоса, просто защото самат тя вече е създателка, сиреч избарана сред избраните. Както и да е, относно ритъма, аз си държа на своето.
  • Благодаря за Коментара ,но ритъма така е чудесен според моите възприятия, може би не го четеш както трябва. Колкото до религията мисля че тъй като живеем в относително свободна страна това е мое право. Иначе Отстъпване? Не бих казала, не отстъпвам от възгледите си но това не пречи да опоазная дугата страна на монетата така да се каже
  • Да ме озари дано, но пишеш комай си демиург, създател, на надтекстово ниво проличават посланията на това. И все пак, на две места се губи ритъма.

    Описах те по образ свой
    от гледна точка на религия- грешен

    ако напишеш религияТА ще върнеш ритъма. Освен това упоменаването на конкретната религия, въпреки отношението ти към нея, виляе зле на естетическите ми възприятия. Стихотворението е много красиво, с грандиозно звучене, като наблягам на определението във философския му смисъл.
    Само се интересувам, последните четири стиха - нима това е Отстъпване?

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...