May 10, 2006, 11:01 PM

Там завършва всичко

  Poetry
779 0 5

От себе си ще те създам,
подреждайки чертите,
копираща от всеки блян
сънуван в нощите и дните.

Земята тяло ще извае,
живота вихъра ще донесе,
природата сама не знае
какъв подарък да ти поднесе.

Огън вместо кръв потича,
мощ на леден океан,
тук пред теб се аз заричам-
всичко свое ще ти дам.

Описах те по образ свой
от гледна точка на религия- грешен,
но аз съм твоя , ти си мой
така че Господ ми изглежда смешен.

Творих, рисувах вдъхновено,
редът безредието смени,
ликът ти гледам упоено-
шедьовър без контур, уви.

Ще дойде миг да ме напуснеш,
от мене ще си тръгнеш сам,
но преди назад да се извърнеш
на Хаоса ще се отдам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

  • "но аз съм твоя,ти си мой,
    така че Господ ми изглежда смешен"

    Няма такива думи,браво!6
  • Имаш право на мнение но все пак остави ме аз да избирам какво искам да предам на читателите си
  • Ще дойде миг да ме напуснеш,
    от мене ще си тръгнеш сам,
    но преди назад да се извърнеш
    на Хаоса ще се отдам.

    Сякаш евентуалното Отстъпване е провокирано от тръгването на лирическия герой. Поправи ме, ако греша. Освен това може би трябва да ограничиш това стихотворение, защото за неподготвения би прозвучало като поучение, а не следва. Малцина биха се досетили, че лирическата говорителка има павото да слезе в Хаоса, просто защото самат тя вече е създателка, сиреч избарана сред избраните. Както и да е, относно ритъма, аз си държа на своето.
  • Благодаря за Коментара ,но ритъма така е чудесен според моите възприятия, може би не го четеш както трябва. Колкото до религията мисля че тъй като живеем в относително свободна страна това е мое право. Иначе Отстъпване? Не бих казала, не отстъпвам от възгледите си но това не пречи да опоазная дугата страна на монетата така да се каже
  • Да ме озари дано, но пишеш комай си демиург, създател, на надтекстово ниво проличават посланията на това. И все пак, на две места се губи ритъма.

    Описах те по образ свой
    от гледна точка на религия- грешен

    ако напишеш религияТА ще върнеш ритъма. Освен това упоменаването на конкретната религия, въпреки отношението ти към нея, виляе зле на естетическите ми възприятия. Стихотворението е много красиво, с грандиозно звучене, като наблягам на определението във философския му смисъл.
    Само се интересувам, последните четири стиха - нима това е Отстъпване?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....