16.07.2008 г., 7:14 ч.

Тамянка с миди 

  Поезия » Любовна
717 0 8

Ти си обещания ми празник!

Твоят дом сякаш няма врати.

Чувствата в мен са толкова разнообразни.

Колко си весела и топло колко струИ!

 

Говори кенарено-вълшебна симфония.

Сякаш е мляко, посред нощ се разтича.

Микрофонът на запис е отдавна настроен.

Пише нечуто и вместо нас се зарича.

 

Ти си обещания празник за мене!

Плуващи свещи, като в небето луна.

Няма шампанско?! Имаме бяло, червено...

Смях и мелодия имаме и абсурдна съдба...

 

Няма да те тревожа със свойте останки!

Кефя се с тебе! Ех, че щастлива съдба!

Коляно в коляно сме занитени с невидими планки,

че зад пердето - Оная, с наточената коса...

 

Ти си моята мечта обещана!

Тамянка със миди от твойто огнище!

В черупка седефена сълзица остана

и бисер роди се... Ей тъй, от нищото...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??