Тамянка с миди
Ти си обещания ми празник!
Твоят дом сякаш няма врати.
Чувствата в мен са толкова разнообразни.
Колко си весела и топло колко струИ!
Говори кенарено-вълшебна симфония.
Сякаш е мляко, посред нощ се разтича.
Микрофонът на запис е отдавна настроен.
Пише нечуто и вместо нас се зарича.
Ти си обещания празник за мене!
Плуващи свещи, като в небето луна.
Няма шампанско?! Имаме бяло, червено...
Смях и мелодия имаме и абсурдна съдба...
Няма да те тревожа със свойте останки!
Кефя се с тебе! Ех, че щастлива съдба!
Коляно в коляно сме занитени с невидими планки,
че зад пердето - Оная, с наточената коса...
Ти си моята мечта обещана!
Тамянка със миди от твойто огнище!
В черупка седефена сълзица остана
и бисер роди се... Ей тъй, от нищото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
И за този стих комплименти!!!
