Тамянка с миди
Ти си обещания ми празник!
Твоят дом сякаш няма врати.
Чувствата в мен са толкова разнообразни.
Колко си весела и топло колко струИ!
Говори кенарено-вълшебна симфония.
Сякаш е мляко, посред нощ се разтича.
Микрофонът на запис е отдавна настроен.
Пише нечуто и вместо нас се зарича.
Ти си обещания празник за мене!
Плуващи свещи, като в небето луна.
Няма шампанско?! Имаме бяло, червено...
Смях и мелодия имаме и абсурдна съдба...
Няма да те тревожа със свойте останки!
Кефя се с тебе! Ех, че щастлива съдба!
Коляно в коляно сме занитени с невидими планки,
че зад пердето - Оная, с наточената коса...
Ти си моята мечта обещана!
Тамянка със миди от твойто огнище!
В черупка седефена сълзица остана
и бисер роди се... Ей тъй, от нищото...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се ражда бисер от нищото...
И за този стих комплименти!!! -
Нека и тук ти кажа, че си все по силен и все по-мъдро обичаш, Зем! Комплименти!
-
Поздравления за стиха,Зем! Целият е огън и плам!
-
Коляно в коляно сме занитени с невидими планки,
Изкефи ме, ЗЕМ! -
Абе, мен ме държа
-
Емоцията те държи до край!
Привет! -
Нищо не се ражда от НИЩОТО!От ВСИЧКОТО се ражда......!!!!!!!
Зем!!! -
Прекрасно......и много чисто.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
