Танц
са моите галантни кавалери.
А музиката - птичи хор. В гората
дансинг в меката трева намерих.
С нозете ми целува се росата
и носи спомен и очакване за дъжд,
а меките ресници на тревата
ме галят с обич. Нежно. Като мъж.
В косите ми - заплетени, цветята
разцъфнали са. Пръскат аромат,
със който заличават сякаш
довчерашните дни - да не болят.
Не спирам да танцувам. И танцувам...
Сред толкова чаровни кавалери
ще чакам този, с който се сънуваме,
при мен да дойде. Знам - ще ме намери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Нищо че е на патерици