Вдъхновено от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99433
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето
в дервишки кръговратен транс.
Сънува собствената си присъда,
защото помни здравата скала,
в която някога, гальовнo впита,
водата постепенно издълба.
И пръсна споменът във милиони
звездно-бляскави сълзи,
които носят в себе си изконни
ласкаво-непреходни мечти.
Тънцува пясъкът с морето,
за кой ли път прекършвайки снага -
безкрайно врекло се в небитието
на танц с безсмъртната вина...
25.02.08
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени