Crimson (Аделина Стоянова)
21 26
9.03.2010 г., 12:29 ч.

Танц 

  Поезия
753 0 3

Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и  сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята.

 

Часовникът забави със секунда -
сърцето му изтрака във екстаз.
И той започна връз луната-блудница
да хвърля миг след миг и час след час,
за да измоли още два-три рунда.

 

Безлюдна пустош нощем  е небето
и  сред индиговата самота
самотен стриптийз е подела
луната. Бяла голота
разцъфна в мрака неумело.

 

Но щом докрай се разсъблече,
дори часовникът се отегчи -
тя беше псевдо-интересна
и нищо  повече от купчина лъчи.
Твърде достъпна за кумир и... лесна.

 

Луната падна от своя пиедестал
и никой повече към нея не погледна -
омачкана, оваляна във кал.
Денят,  заплюл я за последно,
изрита я кръчмарската - без жал.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??