Танц
Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята.
Часовникът забави със секунда -
сърцето му изтрака във екстаз.
И той започна връз луната-блудница
да хвърля миг след миг и час след час,
за да измоли още два-три рунда.
Безлюдна пустош нощем е небето
и сред индиговата самота
самотен стриптийз е подела
луната. Бяла голота
разцъфна в мрака неумело.
Но щом докрай се разсъблече,
дори часовникът се отегчи -
тя беше псевдо-интересна
и нищо повече от купчина лъчи.
Твърде достъпна за кумир и... лесна.
Луната падна от своя пиедестал
и никой повече към нея не погледна -
омачкана, оваляна във кал.
Денят, заплюл я за последно,
изрита я кръчмарската - без жал.
© Аделина Стоянова All rights reserved.
