18.10.2019 г., 12:09 ч.

Танц на вълните 

  Поезия » Пейзажна
1734 0 0
Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча,
а беше започнала лунни сонати.
Ей така изведнъж, както свиреше замря,
хипнотизирана от танца на вълните.
От небето дъждът веднага заваля,
затрепераха под него чувственно вълните,
а морската пяна се разплиска и размечта -
Как да докосне слънцето зад скалите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Предложения
  • Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...

Още произведения »