18.10.2019 г., 12:09

Танц на вълните

2K 0 0

Танцуват вълни под  лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,

намислили да му прошушнат мечтите.

 

И морската арфа изведнъж замълча,
а беше  започнала лунни сонати.

Ей така    изведнъж, както свиреше замря,
хипнотизирана от танца на  вълните.

 

От небето дъждът веднага заваля,
затрепераха под него чувственно вълните,
а
 морската пяна се разплиска и размечта -

Как да докосне  слънцето зад  скалите.

Тъжно простена морският бряг,
до него се докоснаха нежно сълзите,
изпратени с далечен поздрав от моряк,
заблудили се и изпуснали мечтите.

А в средата на нощта Луната се разболя,
по нейни пътечки тайно бяха поели звездите,
тръгнали да търсят съвършенството на мига,
в който ще се слеят за дълго с вълните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Екзотична морска фруктиера

Екзотична морска фруктиера
2.1K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...