Танцуват вълни под  лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.

И морската арфа изведнъж замълча,
а беше  започнала лунни сонати.
Ей така    изведнъж, както свиреше замря,
хипнотизирана от танца на  вълните.

От небето дъждът веднага заваля,
затрепераха под него чувственно вълните,
а морската пяна се разплиска и размечта -
Как да докосне  слънцето зад  скалите.

Тъжно простена морският бряг,
до него се докоснаха нежно сълзите,
изпратени с далечен поздрав от моряк,
заблудили се и изпуснали мечтите.

А в средата на нощта Луната се разболя,
по нейни пътечки тайно бяха поели звездите,
тръгнали да търсят съвършенството на мига,
в който ще се слеят за дълго с вълните.