Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча,
а беше започнала лунни сонати.
Ей така изведнъж, както свиреше замря,
хипнотизирана от танца на вълните.
От небето дъждът веднага заваля,
затрепераха под него чувственно вълните,
а морската пяна се разплиска и размечта -
Как да докосне слънцето зад скалите.
Тъжно простена морският бряг,
до него се докоснаха нежно сълзите,
изпратени с далечен поздрав от моряк,
заблудили се и изпуснали мечтите.
А в средата на нощта Луната се разболя,
по нейни пътечки тайно бяха поели звездите,
тръгнали да търсят съвършенството на мига,
в който ще се слеят за дълго с вълните.
© Светлана Тодорова All rights reserved.