Танц сред звездите
Не зная кой си, нито как се казваш,
нямаш име, нямаш и лице…
Но - странно! - аромата ти усещам
и допира на двете ти ръце!
Понякога в съня ми се явяваш,
присядаш кротко в синкавия мрак,
усмихваш се и нежно ме прегръщаш,
във вихрен танц понасяме се пак.
Танцувам валс с тебе сред звездите,
а дансингът нарича се… Луна!
Усещам се достигнала мечтите
и повече не искам от това.
Потънала в негà, не забелязвам
как скриват се звезда подир звезда…
Накрая как и дансингът угасва
и как прогонва утрото нощта.
Танцът свършва, свършва и сънят ми,
а ти се пръсваш в дневна светлина…
Невярващо поглеждам скъсаните си пантофки…
Дано се върнеш пак, като заспя!
© АнеблА Всички права запазени