Танц върху вулкан...
Лунна нощ въздъхва- дъх необясним,
вихър тих полъхва- звън недоловим...
Жегата надвила – даже и нощта –
скрива в лунна свила: Дневните неща...
Приказна реалност – трепка златен лист –
в лунната тоналност: строен кипарѝс...
Бяхме неразумни – влюбени „до гроб” –
днес: навярно умни, но във друг живот,
за къде поели – сме в нощта!... Не знам!...
… Любовта не е ли: танц върху вулкан!...
Едно време в Живота
© Коста Качев Всички права запазени
Дори и в кратичките ти слова се усеща философията за Истина в Поезията ти!