Танцувам валс със мрака,
на музика,
която носи се с листата…
Полюшвам леко тялото,
обсипано
с красиво лунната позлата…
Почти неуловима съм
и непозната…
незабележима за света…
недостижима…
Нежна съм като перо
и жива
като новороденото стръкче живот…
В приказна прегръдка на нощта,
забравена от теб и любовта,
танцувам валс със мрака…
Но знам, не съм сама…
усещам те
в черно-белите ласки на вятъра…
в звездните целувки…
в мократа земя…
и сивата луна…
във всяко камъче под стъпалата…
Усещам те…
Нищо, че забрави ме…
В това усещане…
във този спомен…
във тази лунна приказка без време…
В чест на теб…
или на този хлад…
Танцувам валс със мрака…