30.05.2019 г., 2:36

Танцуващи момичета...

1.2K 0 0

 

Танцуващи момичета...

(капричио)

 

... леки, весели, игриви,

утринни, красиви, нежни,

закачливо веят гриви –

млади, свежи и копнежни...

 

... жизнерадостни, безгрижни

с чар омайващ озарени,

стройни, гъвкави, подвижни:

прóсто – óдухотворени...

 

... Бодро този ден настъпва

с Ветровете в сговор таен...

Луда Пролет се запътва

подранила с дъх омаен...

 

Утро... На Луната сърпа

на небето висне бледен...

Кой от там да го издърпа,

че в денят е непотребен?...

 

... А с танцуващи момичета

оживява се площада:

ветровете ги обичат –

щóто е Страстта им млада!...

 

С магнетизма на бедрата,

с тайни прелести нахлуват

и понесени в играта

те унесени танцуват.

 

Просто в ритъма вглъбени

на една първична грация,

в Хаоса ѝ потопени:

– учат се на Гравитация...

 

Знам: под късите полички

гледката ви онемява –

и ви омагьосва всички

буен вятър ли повява...

 

И поличките повдига

вятърът над коленете –

та Забравената книга

за Страстта да дочетете...

 

... Тъй е прелестен пейзажа,

че със ахкане и в срички

трудно ми е да разкажа

за „летящите” полички...

 

Сърцебиене мъжете

спира там... и гледат дълго...

(Няма драми... Не лъжете,

че е паднал мъж зад ъгъла!...)

 

Кой ли в утрото ги буди

със мелодииот вятър

и крила на пеперуди

в Ренесанса на Земята?...

 

В тържеството на цъфтежа

им люлеят се душите:

в ласките на Пролет  свежа

да танцуват със мечтите...

 

... Първо стъпки в дясно... Бавно...

После в ляво кръг небрежно:

плясват със ръце и плавно –

се прегръщат много нежно...

 

... Всеки, който на площада

в тази утрин френетична

бил е грабнат с изненада

от Страстта им магнетична:

 

е без шанс да се откъсне

от чаровната им външност

схващайки, макар и късно –

в танца: Девствената същност!...

 

   *     *     *     *     *     *

... В транс Природата изцяло

с тях:убийствено” прекрасни

в танца се е завъртяла...

И ту –в ляво... Ту – на дясно...

 

23.01.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...