Танцът на балерината
Танцът на балерината
Ловиш мига и галиш го във длани,
блестиш от чувствения водопад.
Косите ти са укротени океани
без гибелните ветрове на март.
Върти се сцената от демоничен въздух,
проскърцва с болка, пъшка...
невидимо за чуждите очи възкръсва
едно дете, повдигнато на пръсти.
Душата си пред нас разкрива
без много свян – без балдахин,
и златокос, и белокрил архангелът
се връща – добър е бог! Амин!
Целува влюбената фея Велзевула,
прегръща своя блян, лети,
а той я носи в огнена стихия
и пада прах от мъртвите звезди.
По белите пантофки лепне гибел,
ирония се рони като тъмна лъст,
от лебед снежен - антрацитна птица,
подобно оня мит със Сатанаил...
...
(Това е историята на всеки млад лебед,
танцувал под прожекторите с Велзевул...
Крилата на изящната птица почерняват
от любовна магия)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
