16.11.2013 г., 20:14 ч.

Танцът на балерината 

  Поезия » Любовна
572 0 4

Танцът на балерината

 

Ловиш мига и галиш го във длани,

блестиш от чувствения водопад.

Косите ти са укротени океани

без гибелните ветрове на март.

 

Върти се сцената от демоничен въздух,

проскърцва с болка, пъшка...

невидимо за чуждите очи възкръсва

едно дете, повдигнато на пръсти.

 

Душата си пред нас разкрива

без много свян – без балдахин,

и златокос, и белокрил архангелът

се връща – добър е бог! Амин!

 

Целува влюбената фея  Велзевула,

прегръща своя блян, лети,

а той я носи в огнена стихия

и пада прах от мъртвите звезди.

 

По белите пантофки лепне гибел,

ирония се рони като тъмна лъст,

от лебед снежен -  антрацитна птица,

подобно оня мит със Сатанаил...

...

(Това е историята на всеки млад лебед,

танцувал под прожекторите с Велзевул...

Крилата на изящната птица почерняват 

от любовна магия)

  

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??