Танцът на самотата!
Танцувам в полумрака,
впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,
усмивката застинала коварно,
сякаш доверие внушава!
Танцувам, унесена в римъма на тишината,
сгушена в силуета леден,
танцувам, притихнала в тъмнината,
танцувам покорна като сянка!
Усещам - отвътре цялата горя,
но студът, лъхащ от безчувственото тяло,
безвъзвратно се прокрадва!
Склонила глава върху призрачното рамо,
потрепвам вече уморена,
да зъзна в прегръдка ледна!
Вмигом прожектор тъмнината разяжда,
едва тогава стресната от светлината ярка,
съзнавам...
танцувала съм твърде дълго,
танцувала, ала САМА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени
