6.04.2008 г., 19:05 ч.

Танцът на самотата! 

  Поезия
619 0 2

Танцувам в полумрака,

впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,

усмивката застинала коварно,

сякаш доверие внушава!

 

 

   Танцувам, унесена в римъма на тишината,

сгушена в силуета леден,

танцувам, притихнала в тъмнината,

танцувам покорна като сянка!

 

Усещам - отвътре цялата горя,

но студът, лъхащ от безчувственото тяло,

безвъзвратно се прокрадва!

Склонила глава върху призрачното рамо,

потрепвам вече уморена,

да зъзна в прегръдка ледна!

 

 

            Вмигом прожектор тъмнината разяжда,

едва тогава стресната от светлината ярка,

           съзнавам...

танцувала съм твърде дълго,

танцувала, ала САМА!

© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!!!
  • Браво, София! Много оригинален стих! Трябва да си преживял такова нещо, за да го почувстваш, а мен тръпки ме побиха от преживяното. Определено силно ми въздейства!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??