Танцът на самотата!
Танцувам в полумрака,
впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,
усмивката застинала коварно,
сякаш доверие внушава!
Танцувам, унесена в римъма на тишината,
сгушена в силуета леден,
танцувам, притихнала в тъмнината,
танцувам покорна като сянка!
Усещам - отвътре цялата горя,
но студът, лъхащ от безчувственото тяло,
безвъзвратно се прокрадва!
Склонила глава върху призрачното рамо,
потрепвам вече уморена,
да зъзна в прегръдка ледна!
Вмигом прожектор тъмнината разяжда,
едва тогава стресната от светлината ярка,
съзнавам...
танцувала съм твърде дълго,
танцувала, ала САМА!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА All rights reserved.
