Танго

danisab (Ниела Вон)
214 312

12.12.2007 г., 11:50 ч.

Поезия

683 0 9

Светлините в салона аплодираха

новия анонс на песента,

стените слушаха и подозираха,

че специален повод има вечерта.

Червената й рокля украсяваше

тялото - изваяно бижу.

Той ръка подаде пламенно,

дансингът изтръпна. Дежа вю...

Две напред, едно назад,

а встрани уханието носеше

вулканично цвете на страстта...

Подът двоен ритъм просеше.

Нямаше ги той и тя. Танго.

Беше залата на прицел притаена.

Двама души, станали едно...

Щастието търсили сломени.

Вечерта косите й запомни,

огледалата в пурпур ще заспят.

А телата им, пленени още,

лакирания спомен ще стаят....

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.