Танго
Светлините в салона аплодираха
новия анонс на песента,
стените слушаха и подозираха,
че специален повод има вечерта.
Червената й рокля украсяваше
тялото - изваяно бижу.
Той ръка подаде пламенно,
дансингът изтръпна. Дежа вю...
Две напред, едно назад,
а встрани уханието носеше
вулканично цвете на страстта...
Подът двоен ритъм просеше.
Нямаше ги той и тя. Танго.
Беше залата на прицел притаена.
Двама души, станали едно...
Щастието търсили сломени.
Вечерта косите й запомни,
огледалата в пурпур ще заспят.
А телата им, пленени още,
лакирания спомен ще стаят....
© Ниела Вон All rights reserved.
