На Дамян

Животът е като танго

и не се танцува само.

Искаш ли за него да ти разкажа

и стъпките да ти покажа?

Но не си мисли, че съм много добра

в тази безкрайна игра.

И аз допускам грешки,

все пак сме същества - човешки.

Но това, което знам,

искам от сърце да ти дам.

И така, започва урока,

на живота в залата - широка!

Не, не до мен, а пред мен застани

и в очите ти ме погледни.

Можеш ли да се усмихнеш

и... настроението да вдигнеш?

Така е много по-добре,

за...  настроението, де!

Сега, ръката своя протегни

и моята смело вземи.

Не поглеждай към краката,

те знаят пътя на сърцата.

Мелодия започва да звучи,

можеш ли затвори ти очи?

Ритъмът е в черно и бяло,

перфектен елемент от едно цяло.

Бялото се нарича надежда

и с две стъпки напред отвежда.

Черното не се подценява

и малко тъга навява.

От него се прави само една

стъпка назад към младостта.

В този ритъм - вълшебен,

и мъничко прах - звезден,

танцува всеки от нас,

дори и в този час.

Съдбата е колело,

редуват се добро със зло.

Но знам със сигурност -

                       за теб и мен,

ще има много усмивки, всеки

                                  ден.