Тангото, което танцувахме двама
Тангото, което танцувахме
Нощта беше сластна.
Ефир тъмносин
с Луната прекрасна
и дъх на жасмин.
Бях струна в ръцете ти,
пълни с нега.
Горяха огньове
от страст и тъга.
Треперех смутена
пред твоята власт.
Пленена напълно
от мъжката сила.
Треперех, стопена
в екстаз.
Отдадена сладко,
греховна и мила...
Бедро до бедро,
дъх до дъх
в едно аржентинско танго.
С приплъзващи стъпки
край мене витаеш
и водиш.
Посока не зная.
Сега съм емоция,
само градация.
Душата е в рая,
умът - в медитация.
Увита лоза съм.
Почти сатанинска
преливаща чувственост.
От звук и от стъпки -
съдбовност и нежност
в танго аржентинско.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
