20.03.2010 г., 0:56

Tantum te clamabat, Amor

680 0 2

В хладна вечер над града
вятърът надул бе боен
рог и мълнии в нестроен
хор си лееха гнева.

Влязох в храм един достоен,
да се скрия от дъжда,
но не можех да седя,
вред оглеждах неспокоен.

Саркофаг съзрях, открит –
статуя лежи до днеска
там, под избледняла фреска,

с надписа полуизтрит
върху плочата от мрамор
"T
ántum te clamábat, Ámor"*.

 

 

 

 

 

-------------------------------------------------------

* (лат.) До такава степен те призоваваше, Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...