В хладна вечер над града
вятърът надул бе боен
рог и мълнии в нестроен
хор си лееха гнева.
Влязох в храм един достоен,
да се скрия от дъжда,
но не можех да седя,
вред оглеждах неспокоен.
Саркофаг съзрях, открит –
статуя лежи до днеска
там, под избледняла фреска,
с надписа полуизтрит
върху плочата от мрамор
"Tántum te clamábat, Ámor"*.
-------------------------------------------------------
* (лат.) До такава степен те призоваваше, Любов.
© Тошко All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
