TaTe
Очите ми затворят ли се виждам теб
ти мое „слънце”,най безценно мое същество
в лицето ти луната грее
а с устни „ягодки” прошепваш просто”ТАТЕ...”
Аз гушках крехкото ти мъничко телце
и с песнички приспивах теб- разплаканото си дете
ти гукаше от гълъбче по нежно
а аз мечтаех си да чуя едничка дума „ТАТЕ...
Порастваш ти от гъбките по бързо
говориш,смееш се и плачеш
целуваш ме и ме прегръщаш
а аз все тъй очаквам честичко да ме наричаш”ТАТЕ..”
Не мога никога да се наситя
на тази проста думичка
изстрадана с години чакане
молитви,блян за да се появиш и да ми кажеш„ТАТЕ”
Събудя ли се- пак реалност
ти пак пред мен си с грейнали очи
които нежно и с любов ме гледат
но все по рядко аз ще чувам „ТАТЕ”
ЗАЩОТО ТИ ПРИ МАЙКА СИ РАСТЕШ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коцето Костов Всички права запазени