Очите ми затворят ли се виждам теб
ти мое „слънце”,най безценно мое същество
в лицето ти луната грее
а с устни „ягодки” прошепваш просто”ТАТЕ...”
Аз гушках крехкото ти мъничко телце
и с песнички приспивах теб- разплаканото си дете
ти гукаше от гълъбче по нежно
а аз мечтаех си да чуя едничка дума „ТАТЕ...
Порастваш ти от гъбките по бързо
говориш,смееш се и плачеш
целуваш ме и ме прегръщаш
а аз все тъй очаквам честичко да ме наричаш”ТАТЕ..”
Не мога никога да се наситя
на тази проста думичка
изстрадана с години чакане
молитви,блян за да се появиш и да ми кажеш„ТАТЕ”
Събудя ли се- пак реалност
ти пак пред мен си с грейнали очи
които нежно и с любов ме гледат
но все по рядко аз ще чувам „ТАТЕ”
ЗАЩОТО ТИ ПРИ МАЙКА СИ РАСТЕШ.
© Коцето Костов Всички права запазени