Очите ми затворят ли се виждам теб

ти мое „слънце”,най безценно мое същество

в лицето ти луната грее

а с устни „ягодки” прошепваш просто”ТАТЕ...”

Аз гушках крехкото ти мъничко телце

и с песнички приспивах теб- разплаканото си дете

ти гукаше от гълъбче по нежно

а аз мечтаех си да чуя едничка дума „ТАТЕ...

Порастваш  ти от гъбките по бързо

говориш,смееш се и плачеш

целуваш ме и ме прегръщаш

а аз все тъй очаквам честичко да ме наричаш”ТАТЕ..”

Не мога никога да се наситя

на тази проста думичка

изстрадана с години чакане

молитви,блян за да се появиш и да ми кажеш„ТАТЕ”

Събудя ли се- пак реалност

ти пак пред мен си с грейнали очи

които нежно и с любов ме гледат

но все по рядко аз ще чувам „ТАТЕ”

   ЗАЩОТО  ТИ ПРИ МАЙКА СИ РАСТЕШ.