27.06.2007 г., 1:21

тати

2.4K 0 11
Помниш ли, тате, когато бях съвсем малка.
Роптаех все за часа, когато трябва да си легна.
Исках и аз като големите до късно да стоя.
Но щом свърши "лека нощ, деца"
Целувахте ме и ме пращахте да спя.
Единствен ти помниш, нали,
След като ми се караше, бързаше да ми се извиниш.
А аз оставах възхитена, като ми кажеше моята малка...


ПРИНЦЕСА!


П.С.: На тати - Много, много, мнооого те обичам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е много мило...
  • Поздравления за това, което е родило сърцето!
  • Аз си го харесвам така!Написано е да достави радост,не да се оценява по конкурси А то,стихчето,перфектно си изпълни мисията Зарадвах баща ми и това ми стига, за да ми харесва и така това стихотворение.
  • Браво!
  • хубаво е , но къде са ти римите ? то не е бедно на рими в това произведение просто липсват такива ... можеш да се върнеш да поработиш над това не е късно да си подобриш няки творения
    Човек поне това може , докато БОГ МАЙ няма това право

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....