Jun 27, 2007, 1:21 AM

тати 

  Poetry
2241 0 11
Помниш ли, тате, когато бях съвсем малка.
Роптаех все за часа, когато трябва да си легна.
Исках и аз като големите до късно да стоя.
Но щом свърши "лека нощ, деца"
Целувахте ме и ме пращахте да спя.
Единствен ти помниш, нали,
След като ми се караше, бързаше да ми се извиниш.
А аз оставах възхитена, като ми кажеше моята малка...


ПРИНЦЕСА!


П.С.: На тати - Много, много, мнооого те обичам!!!

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина е много мило...
  • Поздравления за това, което е родило сърцето!
  • Аз си го харесвам така!Написано е да достави радост,не да се оценява по конкурси А то,стихчето,перфектно си изпълни мисията Зарадвах баща ми и това ми стига, за да ми харесва и така това стихотворение.
  • Браво!
  • хубаво е , но къде са ти римите ? то не е бедно на рими в това произведение просто липсват такива ... можеш да се върнеш да поработиш над това не е късно да си подобриш няки творения
    Човек поне това може , докато БОГ МАЙ няма това право
  • Мило,много мило той е щастлив че има такава дъщеря.......
  • Отдавна не бях чела толкова мил и нежен стих!
    Продължавай Таничка ,ние те обичаме!
  • Благодаря ви!
  • Много хубаво посвещение!!! Поздрави!!!
  • Аз не съм принцесата на тати,мила Никол.А много ми се е искало да бъда...
    Както и да е!
    Мила Таня,посвещението ти е написано с много искрена и дълбока обич!
    Поздрав!
  • мило посвещение!
Random works
: ??:??