11.02.2020 г., 16:36

Татко

695 1 0

                                          Изживя живота си достоен

                                          по пътя начертан от ориста,

                                          когато си тръгна от света лъжовен,

                                          в дома ни спусна се нощта.

       

                                          За моята младост бе гръм от небето,

                                          сякаш прекатури се изведнъж планината,

                                          отеква грохотът й дълго в сърцето,

                                          мъката никога не напусна душата.

      

                                          Понякога в съня ми се явяваш,

                                          образ блед потрепваащ в мараня,

                                          пак мъдри съвети ми даваш,

                                          докато на прозореца ми почука деня.

        

                                          Те бият в мен като камбана,

                                          като сирена надават вой,

                                          когато от житейският път изостана,

                                          или направя обратен завой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...