8.09.2014 г., 17:35 ч.
Татко, запали печката
Студено е, татко, измръзнахме вкъщи,
имаме парно, лукс дограма,
духащи печки, климатик също,
но няма я твоята печка-мечта,
която бумтеше във тежките зими,
на въглища, нафта и сухи дърва,
мяташе мама дебелите блини,
а ти на джезвето вареше меда,
липсва ни днеска твойта ракия,
имаме вносни и сухи вина,
мама за кръвното хапчета пие,
аз пък си купих на лизинг кола,
имаме Кауфланд, Била и Лидъл,
пълни със сол и вода сирена,
студени катми, пици от фризер,
но нямат и грам от баща топлина.
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тази топлина винаги се помни...
-
Без онази топлина, която никой не може да купи и най - голямата жега, която отоплението може да създаде е бездушна и изпълнена със студ.
-
Благодаря ти, Илияна за разбирането и добрите думи!
-
Докосна ме. Истинската топлина е в душите и обичта. Много хубаво си го написала. Поздрав!
-
Благодаря ви, Веселка и Поем лейди!
-
Наистина има хора, които вярват, че сантиментите съсипват човека, защото го карат да се обръща назад и не му дават да продължи по пътя си. При теб обаче виждам нуждата от топъл спомен, който да те грее в суровия студ на действителността. Стихотворението ти е трогателно и задушевно! Харесва ми начинът ти на писане!
-
Носталгично,силно и истинско! Поздрави и от мен!
-
Благодаря на сър Димитри и Лъвче!
-
От последно споменатият артикул никъде не продават. А така липсва понякога...
Благодаря за този стих!!!
Поздрав! -
Романтично, силно и... докосващо!
-
Пепър, Боженски, благодаря ви!
-
Ивон, върна ме много назад и ми стана хубаво! Благодаря!
-
Ех...!
Хубаво стихотворение. -
Ена, Романтина, благодаря ви!
-
Почувствах и се върнах-там...Благодаря за емоцията!
-
Ех, този стих!
Влезе много дълбоко в душата ми...
Идвам да се постопля тук...
"от баща топлина." -
Благодаря ви за хубавите думи, Римоза, Боженски, Монилия!
-
Бащите много липсват.
Хубаво е! -
Докосна ме силно, Ивон!
-
Докосващ сърцето, оригинален и талантливо сътворен стих, посветен на съвременния ни живот, такъв какъвто е, без маска и без грим, лишен от най-важното - истинската си същност... Поздрави и от мен!
-
Ели, Моника, Райна, благодаря ви!
-
И аз се просълзих...
-
Благодаря на всички прочели и коментирали!
-
Спомени мили и тъжни!
Ех, поне за малко да можем да видим очите на близките,
пълни с любов и топлина!
Разбираме късно, че когато близките са живи и здрави сме щастливи!
Поздрави, Ивон! -
!!!
-
натъжи ме твоя стих, Ивон...
и се сетих за нещо мое подобно с което те поздравявам...
дано, дано има повече топлина!!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=86133 -
Поздрави за истинския стих, Ивон!
-
Споменът за нея я възкресява.
Поздрави, Ивон! -
И аз ви благодаря!
-
Близки са ми думите ти, Ивон. Като си затворя очите и... сякаш всеки момент ще изникнат пред мен и печката и татко.
Благодаря ти за този стих! -
Тъжно, но хубаво, вълнуващо...
-
Тъжно, Ивон, болезнено... Но тая топлина не се се губи ,в теб е...
-
Колко истинско!
Поздрав, Ивон! -
Рада, Доче, Краси, радвам се, че бяхте тук!
-
Все повече губим естествената топлина в живота си...
Дано поне опазим малко за нашите деца! -
И пак носталгия.(Студът ли е причина?)
по бащините топли две ръце.
Светулките - искрици от камината
звездици са във нощното небе...
Развълнува ме... -
Май никога не свикваме без бащите си! Натъжи ме,Ив!
-
Благодаря ви, че споделихте!
-
Поздрав!
-
Капна,издайницата,капна...
-
Вълнуващо и сантиментално! Харесах Ивон! Поздравления!
* * *
Понякога така ми е студено,
че ме е страх...
Ти ли беше, аз ли бях
този, дето с глас простена
в самота?...
Давай старите палта! -
Ще замръзнем, мила, в тая
топла и беззвездна стая...
Дай студентските палта! /Димитър Методиев, 1975/ -
Без бащината топлина... Вълнуваща творба!
-
Семейната топлина и огнище...
Прекрасно, Ивон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
