6.02.2020 г., 18:26

Татковина сълза

971 1 0

Татковина сълза, обичлива,
най земната радост, красива.
Ти си моята богиня, чиста,
моята вяра и горест жива.

 

Татковина сълза, човешка,
ти си ангел на моите грешки.
По пътя свещен,
аз винаги ще бъда до теб.

 

Откакто се роди,
моят дом се прероди.
Всеки корен съживи,
и с щастие заздрави.

 

Добротата си не губи,
в бъднини да пробуди.
Да бъде в бъднини
вярата ти, която ми посвети.

 

Ти си щастието на моите дни,
остани такава, каквато си.
Не ме помни, с побелели коси,
обичам те дори и да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...