Татковина сълза, обичлива,
най земната радост, красива.
Ти си моята богиня, чиста,
моята вяра и горест жива.

Татковина сълза, човешка,
ти си ангел на моите грешки.
По пътя свещен,
аз винаги ще бъда до теб.

Откакто се роди,
моят дом се прероди.
Всеки корен съживи,
и с щастие заздрави.

Добротата си не губи,
в бъднини да пробуди.
Да бъде в бъднини
вярата ти, която ми посвети.

Ти си щастието на моите дни,
остани такава, каквато си.
Не ме помни, с побелели коси,
обичам те дори и да боли.